Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Две мутри отиват на лов за мечки с частен самолет. Пилотът ги оставил в гората и ги предупредил:
- Самолетът е малък, можем да вземем само една мечка. Разбрано?
- Разбрано бе!
Връща се пилотът след два дни. Мутрите стоят на поляната с две убити мечки. Пилотът се хваща за главата:
- Ама нали ви казах - една мечка!!??
- Стига бе, ти и миналата година каза една мечка, а когато ти платихме 1000 долара, се нави на две... Тая година ще ти дадем 2000 долара.
Пилотът се съгласил и натоварил двете мечки. Полетели и след половин час самолетът не издържал и паднал. За щастие всички останали живи. Едната мутра излиза от развалините и пита:
- Къде сме бе?
Втората също изпълзява, оглежда се и отговаря:
- Не знам, ама сигурно близо до мястото, където паднахме миналата година...