Вторник, 25 август 2026 | Първомай 21°
Габровец към сина си: - Сине, отиди до съседите, и помоли за чук. Синът се връща след малко и казва: - Не дадоха! - Скръндзи! Добре, дай нашия...
Любими Герои 3,489 прегледа
Следващ →

Още вицове

След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. - Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. - Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: - А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем... - Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: - Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! - Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му.... Програмист и програмистка в леглото. След като свършили, тя попитала: - Save changes? OK or Cancel? Тече съдебно заседание. Съдията към обвиняемия: - Обяснете, как така човек като вас, наскоро дипломирал се от престижен университ, така жестоко сте пребили пощальона? - И Вие да бяхте на мое място щяхте да направите същото! Звъни ми тоз пощальон и ми казва, че има за мен препоръчано писмо, но да съм кихнел някой лев, и тогава щял да ми го даде. - И? - Кихнах му аз..а то призовка за казармата! Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: - Къде беше? С кой беше? Какво правихте? - Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме - не знам как се казва, но от днес ми става хоби! Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво. - Защо плачеш, сине мой? - Инвалид съм аз, не мога да ходя. Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае. - Защо плачеш, дъще моя? - Защото съм сляпа по рождение! Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия... Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче. - Защо плачеш, момченце? - Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България... И седнал Господ и заридал заедно с него...
Реклама — Зона 3 (728x90)