Гарабед седи сам в купето на влак и спокойно си чете вестика... Влиза засукана млада дама с много голям куфар. Дамата се опитва да си качи куфара на мястото за багаж. От много зор се чува едно леко - ПРЪЦЦЦЦЦЦ...
- Ах, господине, моляви се - нека това си остане между нас...
- Как така между нас - отваряй прозореца да излезе - развикал се Гарабед.
Една сутрин старият ходжа се събужда и какво да види: оакал дънцето. Старост, нерадост. Хубаво, ама ще му отиде авторитетът... Какво ще каже ханъм?
- Вай, аллах - завайкал се той.
- Какво стана, ходжа? - събудила се ханъм.
- Какъв сън сънувах!
- Какъв?
- Сънувах, че на върха на джамията има дълга, дълга игла. На иглата - яйце. На яйцето - тепсия. А в тепсията съм седнал аз и се люлея - ха натам, ха насам!
- Вай, вай, ходжа - викнала ханъм. - Аз да бях, щях да се насера!
- А! - рекъл ходжата. - Анджък!