На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Една разтревожена майка отишла при доктора и му се оплакала:
- Докторе, моя син... притеснявам се за него... като види стари хора по улицата и им удря бастуните, те падат и той им се смее, като види малки кученца и ги рита.. или ако хване някоя муха я измъчва.... много се притеснявам за детенцето си.
- На колко години е сина ви, госпожо?
- На 4 само....
- Ееее, не се притяснявайте, госпожо Хитлер, синчето ви ще се оправи.