В едно село се отворила нова бръснарница. На площада пред нея се събирали пътища, които водели до един манастир, къщата на местен мафиот и вилата на един депутат.
Поработил нашия бръснар известно време, докато при него влязъл един монах с молба да му пооправят брадата. Бръснарят си свършил съвестно работата, но решително отказал да вземе пари от свети човек. Монахът си тръгнал, но на следващия ден бръснарят получил по едно момче кошница с десет чудесни ябълки от манастирската градина.
След няколко дни в бръснарницата дошъл мафиотът, и казал да му обръснат главата. Бръснарят пак си свършил работата, но се побоял да вземе пари. Мафиотът си тръгнал, обаче на следващия ден бръснарят получил в плик банкнота от 10$.
Минало още време - пристигнал и депутатът. Постригал го бръснарят, спретнал го, но пак не отворил дума за пари...
А на следващия ден депутатът се върнал с десет свои колеги...
Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит.
Едната казва:
- Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца.
Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата:
- Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи.
- Какви?
- Къде е мъжът ти, кучко?