Вторник, 25 август 2026 | Първомай Незначителна облачност 32°
Киркор имал да дава пари на Гарабет и бил адски притеснен. Жена му го пита: - К’во става бе, Киркоре? Що си такъв притеснен? - Абе имам да връщам много пари на Гарабет, а нямам... - Аз ще ги оправя - отвърнала съпругата и се провикнала на гарабетовица през терасата: - Комшийке-е-е, вярно ли е, че моя мъж дължи на твоя пари? - Вярно е! - рекла оная... - Еми няма ’ти ги върне пък! - срязала я киркоровица - притеснявай се ти!
Киркор и Гарабед 14,957 прегледа
Следващ →

Още вицове

Хуморът е като презерватива - колкото е по-тънък, толкова по-голямо удоволствие получаваш. - Ах, тате, колко ми е тъжно преди сватбата! Как ще се разделя с мама?! - Не се притеснявай, дъще! Говорих с годеника ти - ще я вземеш с теб. Марийка пита майка си: -Мамо, може ли да отида на дискотека? Майка и: -Не. Марийка я попитала: -Зашто ма, мамо, ма? Майка и и казала: -Защото като станеш да танцуваш ще ти падне п*тката. Марийка се стреснала и казала: -Мамо, ами аз няма да танцувам. -Тогава може, ама и да те карат няма да ставаш. -Добре, мамо -казала Марийка и отишла на дискотека. Там всички танцували, а тя седяла и не ставала. Дошъл при нея Иванчо: -Марийне, айде да танцуваме. -ООО не не искам. -Що ма, Марийке, ? Айде де. -Не не не искам. -Е що? -Ми срам ме е да ти кажа. -Кажи аз няма да се смея. -Ми мама каза че ако танцувам ще ми падне п*тката. -ООООООООО тва ли било? Не се притеснявай аз имам шевна машина ще я зашием. -Наистина ли? -зарадвала се Марийка. -Да. -Ми добре да я зашием и да танцуваме. Излезли те -Иванчо я опънал и влезли вътре. Танцували каквото танцували по едно време Марийка рекла: -Иванчо айде да идем да боцнем пак че нещо май се разши. Двама полицаи си стоели на летището. Единият казал: - А бе като го гледам тоя самолет колко е голям се чудя как ги отвличат. - Много си тъп бе, като излетят стават малки. Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил: — Спри! Опасност! Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал: — Спри! Опасност! Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал: — Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш? — Аз съм твоя вътрешен глас. — Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми? И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало: — Ето ме. Човекът го смазал бързо с палеца си и казал: — А къде беше като се жених, бе?
Реклама — Зона 3 (728x90)