Четвъртък, 17 септември 2026 | Първомай Слънчево 13°
В едно село имали поп прикрит садомазохист Винаги като му водели умрял,гонел опечалените и оставял сам с мъртвеца. Гошо решил да се престори на умрял за да разбере какви ги върши попът. Сложили го в ковчег вкарали го в църквата и всички зевзеци на селото зачакали отвън. Като останал насаме с "умрелия",попът започнал да го псува: - Сега,по време на гроздобер ли намери да ми умираш бе твойта мама...,да го начукам на баба ти, да го набутам на леля ти,да го натикам на кака ти и т.н. Гошо не издържал и се надигнал: - Ахааааа, ясноооо. - На всичко отгоре не си и умрял като хората. Стиснал го за гушата и след 3 минутна борба го уморил. Излязъл пред църквата раздърпан от борбата с Гошо и се развикал: - Абе вашта мама тъпа да е....Друг път такива умрели недоумрели да не ми ги водите !
Черен хумор 2,401 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един мъж докато спял, идвало едно джудже, питало го нещо и той се събуждал напикан на сутринта. Писнало му на човека и отишал при доктора и му казал: - Така и така - идва едно джудже, пита ме "Пешо? Пикал ли си?" и аз като му кажа "НЕ" и се сабуждам напикан. Доктора му казал: - Прибери се сега, ако пак стане така, ела утре и ще ти кажа какво да правиш... Прибрал се Пешо, легнал си, дошло джуджето... - Пешо пикал ли си? И на сутринта пак напикан. Отишъл пак при лекаря и му казал, че пак се събудил мокър и лекарят му казал: - Еми сега като си лягаш, преди това хубаво ще се изпикаеш и като дойде джуджето ще му кажеш "ДА" - нали, че си пикал. Отишъл си Пешо, стъмнило се, тръгнал да си ляга, изпикал се едно хубаво и легнал, и заспал. Дошло джуджето "Пешо Пикал ли си?". Пешо - "Да". Джуджето - "А срал ли си?" - Зад всеки успял мъж стои жена. Зад всеки мъртъв мъж стои Чък Норис. Сина: Тате, какво е усещането да имаш невероятен син? Бащата: Не знам, питай дядо ти. Сестрата съветва пациента: - Ако желаете да благодарите на лекаря, направете го преди операцията, защото след операцията може да бъде твърде късно. Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.