Четвъртък, 17 септември 2026
|
Първомай
27°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Ако говорите само истината, не ви е нужно да помните.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
- Драги приятелю, преди осем дни ти взе назаем от мен 5 000 франка за съвсем кратко време... - Точно така, обаче, повярвай ми, те бяха у мен само няколко часа!
Разни
03.10.2017
2,799 прегледа
Следващ →
Още вицове
Дали се сещате, че по моловете всички Дядо Коледовци просто събират информация, какво ще може да се продаде на по-висока цена.
Майка към своята дъщеря: - Твоят кривокрак любим ми е толкова противен, че с най-голямо удоволствие бих му станала тъща!
Двама борци си говорят: - Абе моето куче е по-хубаво от твоето - казал единият. - Не е вярно, моето е по-хубаво - казал дгугият. - Добре хайде като си отворен да си ги сбием. - Добре, ама моето куче ако спечели ще пишеш във вестниците, че е най-силното куче в света. ОК? На другия ден се събират отново двамата борци: единия с два добермана (ама вече едва ги удържа да не ги изтърве), а другия с един скромен, малък дакел. Пуснал бореца първия си доберман и останал без него, защото дакелът с едно бързо движение го изял. Пуснал бореца и втория си хищник, но неговата съдба била същата като на първия. Изумен бореца казал на своя приятел: - Добре бе момче, страшен дакел имаш ти бе. Абе аз хубаво ще напиша за него във вестниците, ама знаеш ли как сега ме е яд за доберманите, защото съм дал за всеки от тях по 2000$. - Абе аз какво да кажа като съм дал 6000 $ за пластичната операция на крокодила.
Стар евреин едва диша на смъртния си одър. Внезапно отваря очи и казва на стоящия до него внук: - Мони, замириса ми на пържена риба, донеси ми едно парченце, моля те. Внукът се връща след няколко минути и казва: - Баба каза, че не може. Била за погребението...
Старшината в армията: - Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: - Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? - Ми да. - И как го правиш, бе? - Ами... слушкам.