Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата:
- Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това дете тук, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди?
- Не, татко.