Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес...
- Йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза...- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес...
- Йес, йес...
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую...
Вървели си по една горска пътечка Бай Ганьо, турчина и французина в колона по един. Първи вървял турчина, след него французина и накрая Бай Ганьо. И както си вървели турчина възкликнал:
- Я злато!
- Уау! -казал французинът.
- За мене! - казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
- Я какво ли е това? - казал той.
- Тва е диамант! - отбелязал французинът.
- О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! - казал Бай Ганьо и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
- Лайнооооооо!
- Мирише!!!
- За мене!!!Ам ам ам.