Вечер. Лунна светлина. Парк, природа, пейка... На пейката - той и тя.
Друга вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - той, но друга тя.
Следваща вечер. Парк, природа, пейка... На пейката - същият той, нова тя.
Още по-следваща вечер...
Но това е дълга история.
Нека пием за постоянството на мъжете и непостоянството на жените!
Един отива за риба и застава до един дядка. Хвърля въдицата нищо, пак хвърля пак нищо, цял ден нищо не хванал. А дядото на всяко хвърляне риба вади. На другия ден застанал на мястото на дядото, а дядото на отсрешния бряг. Той пак нищо, а дядото на всяко хвърляне риба вади. На третия ден отива на отсрешния бряг където бил дядото, пак няма риба. А дядото на отсамния бряг и пак на всяко хвърлане риба хващал. Не се сдържал и попитал:
- А бе, дядо, как тъй, където и да застанеш все хващаш риба, а аз не?
Дядото отговорил:
- Абе, когато сутрин стана, оная ни работа, в който крачол влезе, на него бряг заставам.
- А моят като стърчи нагоре?
- Е значи не си за тука.