В дом за стари хора подготвят тържество по случай стогодишнината на един от пансионерите. Празничният ден настъпва и старецът, злобничък и доста бодър за възрастта си, духовито отговаря на многобройните въпроси. Деветдесетгодишна жена го пита какво трябва да прави, за да доживее до сто години.
- Просто трябва да се чака, моето момиче - казва юбилярят.- Останалото са подробности.
Отива Иванчо на училище със синина под окото:
-Какво се е случило детето ми? -пита учителката.
-Ами снощи легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате по едно време ме пита:
-Заспа ли?
-А аз викам:
-Не. И той се завъртя и без да иска ме удари.
На другия ден Иванчо пак отива със синина на другото око, и учителката пак го пита какво се е случило.
Ами снощи пак легнах при мама и тате че ми беше студено, и тате след малко пак ме пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита:
-Заспа ли? И аз пак казах че не съм, и той пак без да иска се завъртя по-рязко и затова ми е синьо и другото око. Отива Иванчо на третия ден целия посинен и госпожата пак го пита какво е станало че целият е син.
-Ами снощи пак легнах при тате и мама и тате пак пита:
-Заспа ли?
-Но аз мълча, след малко пак пита заспа ли, аз пак мълча, попита и трети път дали спя, но като не му отговорих тате попита:
-Влезна ли?
-А аз викам:
-Кой?