Пътуват семейство индианци във влака. Мъжът-стария индианец казва на жена си:
- Вождът е жаден! Жено, марш за вода!
- Къде да я търся сега тая вода във влака? - попитала жена му.
- Казах отивай за вода! Ще я търсиш и ще я намериш. Върви в края на вагона, там трябва да има. Става жена му и след малко се връща с една кана вода. Вождът пие и се успокоява. След малко обаче пак извиква:
- Жено, отивай за вода! Жена му отива и пак му носи да пие. След известно време той пак я праща да му донесе вода. Тя обаче се връща с празна кана. Индианецът се мръщи:
- Защо ти жено не носиш вода на вожда?
- Защото някакъв бледолик си е събул гащите и е седнал върху кладенеца.
Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява:
- Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...