Ставам сутрин,гледам че спя.Жената я няма,децата и той.гледам чука се на вратата.Отварям лампата,святкам вратата и що да видя-един нинджа полицай.Викам му- ни мъ бий,аз съм хора,а той гишш едно круше и отивам в рая.Там три дена съ къпя,на втория водата спира,девет дена лежа, на шестия умирам.
От дома си изскача разярена жена с изгорена буза и крещи:
- Ааа! Той се опитва да ме обезобрази!
Хората по улицата се втурват към нея:
- Какво става, госпожо? Кой?
- Ето, виждате ли - вика тя и сочи изгорената си буза. - Мъжът ми ме търси по телефона, докато гладя...