Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
На перона на гарата група посреща роднина. Влакът спира от вагона излиза възрастен евреин. Всички се втурват към него:
- Абрахам, как пътува?
- Много кофти. Такъв билет ми дадоха, че през цялото време трябваше да седя с гръб към движението. Чак главата ме заболя.
- Че не можа ли да се смениш с някого? Възрастен човек си, сигурно щяха да ти отстъпят място.
- Нямаше с кога да се сменя. Купето беше празно.