Вицет — Първомай

Мъж заминава за командировка.Връща се два дни по рано и вижда на закачалката в коридара гигански обувки палто и шапка.Запътва се към спалнята и открехва вратата.Вътре жена му в прегръдките на мъж-гигант и дочува следния разговор: -Скъпи какво ще правим ако си дойде мъжа ми в тоя момент? -Ами ще му смажа главата като на хлебарка. Съпругът затваря леко вратата на спалнята и тичайки към входната врата си казал на ум: -Е имам още два дни командировка.

Семейни 03.10.2017 2,373 прегледа

Следващ →

Още вицове

Жена се качва в претъпкан трамвай след пазаруване. По едно време време решава да провери дали всички покупки са в торбата. - Да доматите са тук, краставиците също, но къде е проклетата майонеза? - Продължавай да пипаш и майонезата ще излезе! Отговаря й пътникът зад нея. B.B.King имал рожден ден и младото му гадже се чудело какво да му подари. Накрая решило да си татуира на двете бузи на задника по едно "B". Като си лягали вечерта двамата тя му се надупила и рекла: - Честит рожден ден! B.B. King се вгледал и попитал: - Кой е този Bob? Иванчо отива на училище с надута буза. Учителката го пита: - Иванчо ,от какво ти е надута бузата? Иванчо отговаря: - От една оса. Учителката пак пита: - Ужили ли те? А Иванчо: - Нееее, тати я уби с лопатата. Едно цигане станало на 12 години и майка й казал. - Мамо, вече си голяма и трябва да си намериш някой, който да те наебе. Отиди в близката казарма и намери някой войник. На другия ден отишло момичето и видяло един войник и му казало: - Бате, пък мама каза да ме наебеш. Той я погледнал и като я видял толкова малка и казал: - Кажи на майка си, че житото още не е узряло. Прибрало се момичето и казало на майка си, а тя като чула и казал на другия ден да го намери пак и да му каже, че не житото не е узряло, а сърпа му не става. Така и направило момичето, а войника като чул, вкарал я в една стая, разпънал един чаршав и така я наебал, че тя се насрала. Загънал го той в чаршафа и казал на момичето: - Ха сега занеси на майка си да види от зелено жито какъв хляб става. Животът трябва да се изживее така, че да те е срам да разказваш, но да е приятно да си спомняш.