Четвъртък, 17 септември 2026
|
Първомай
27°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Скъпа, а защо веднага не каза, че си такава кучка??? - Изненадааа!!!
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Ако някой ден ме попиташ: Кого обичам повече, теб или моя живот, ще ти отговоря "Моят живот". Ти ще си тръгнеш и ще ме оставиш без да разбереш, че моя живот си Ти!
Бисери
03.10.2017
4,004 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Защо женените мъже надебеляват? - Защото, когато ергенът се прибере вечер вкъщи, той отваря хладилника, вижда какво има там и тъжно се отправя към спалнята. А жененият мъж се прибира вечер вкъщи, отваря вратата на спалнята, вижда какво има там и тъжно се отправя към хладилника.
И настъпи декември 2012 година. И се появи в небето астероид. И започна да пада към Земята. Настъпи паника: идва края на света по календара на маите. И паднал астероидът върху каменния календар на маите. И имаше ударна вълна. И когато прахът се изчистил, на мястото на разрушения календар стоял нов календар на маите, до 2412 година. И до него лежеше друг камък, по-малък. И на него имаше надпис: "Следващият календар ще бъде изпратен на планетата точно в деня на изтичане на стария календар, благодаря, че използвате нашите каменни календари!"
Психиатър към пациента: Поздравявам ви! Имате голям прогрес! Пациента: - Какъв прогрес, докторе?! Преди пет седмици бях Наполеон, а сега кой съм??? Никой! Някой си Иван Петров!
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Ако си мислиш, че мислиш, не си мисли, че и аз мисля така! Учителка по информатика в 144 СОУ "Народни будители" - София