Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.
Един ден Джон умрял, но не го пуснали в рая, защото излъгал в данъчните си декларации за 50000 долара. Можели да го пуснат, ако прави секс с една много грозна жена. Ще не ще, съгласил се. След няколко дни и приятелят му Питър умрял. Той пък укрил 100000 долара и единствения начин да влезе в рая бил да оправи една ужасна вещица. Ще не ще, пожертвал се. Седят Джон и Питър в рая и се оплакват един на друг. Изведнъж гледат приятеля им Ралф и той там, разхожда се със страхотна блондинка под ръка.
- Къде я забърса тая бе Ралф, нас ни уредиха с едни невероятни грозотии! - викнали и двамата.
- Абе не знам, но съм много доволен. Не разбирам само защо след всяко чукане тя почва да плаче и проклина: "Проклети данъци, проклети данъци!"