Четвъртък, 17 септември 2026
|
Първомай
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Майка мъмри дъщеря си: - Недей да ходиш всяка вечер на дискотека, ще оглушееш. - Благодаря, вече хапнах.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Пожелания
Бъди добра, бъди щастлива, върви с една звезда в нощта и нека никога да не заспива смехът на твоята уста!
Пожелания
03.10.2017
5,211 прегледа
Следващ →
Още вицове
Чистачка в полицията с жалба за изнасилване. - А как се случи? - Ами, миех пода на стълбищната площадка, той се прокрадна отзад и... - И не можахте ли да избягате? - Къде да бягам? Отляво - перила, отдясно - стена, отзад - този гад, а отпред бях измила, не исках да оставям стъпки!
- Иванчоооооо, прибирай се вкъщи веднага! - Не съм гладен, ма, мамоооо! - Аз не съм мама, аз съм тате! - Много може да ви разбере някой кой кой е, п*дерасти такива...
Манго много ухажвал Айшето. Преследвал я навсякъде, и един път, докато били на ЖП линията, тя се съгласила. Както били на релсите, Манго я хванал и започнал да я чука страстно. По едно време дошъл влак, започнал машинистът да свири, Манго обаче никакво внимание, продължава да чука. Машинистът ударил спирачки, и заковал локомотива на 1-2 метра от двамата. Ядосан, вика на Манго: - А,бе, идиот! Едвам спрях влака! Манго бързо и запъхтяно отговорил: - Който може да спира, да спира. Аз не мога!
Циганка среща възрастен чичко на гарата. -Чиче, искаш ли свирка за 3 лева, промоция? -Бегай не искам, децата ми пораснаха кво ще я правя?!
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...