Един се връща от дълга командировка и пита вярното си куче:
- Идваха ли чужди мъже вкъщи, като ме нямаше Шаро?
- Джаф, джаф - замахал с опашка.
- А какво правеха?
- Аха, аха, аха - запъшкал Шаро с изплезен език.
- Е, много ли беше това?
- Ау, ау, ау - завил Шаро, вдигнал муцуна към тавана.
Тъща към зет си:
- Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?