Червената шапчица отива на гости при баба си. Както си вървяла и хоп една вълча глава се подава от храстите. Отминала тя и нищо.
- Вълчо няма ли да ме питаш къде отвам?
- Къде отиваш?
- При баба. ....а няма ли да ме питаш какво нося?
- А какво носиш?
- Пита и мед.
А вълкът пита:
- А тоалетна хартия носиш ли?
Какво ли да ти пожелая?
Нали е твоя младостта,
а нищо по-добро не зная
от нея и от радостта.Бъди добра, бъди щастлива,
върви с една звезда в нощта!
И нека никога да не заспива
смехът на твоята уста!