Чукам, влизам, отварям, гледам - то заключено. Обръщам се и какво да видя - трима седнали прави играят четворка белот, единия ми подава стол и ми казва:"Седни на земята". Гледам аз на прозореца едно бяло петно се чернее. Бъркам в единия джоб - няма нищо, бъркам в другия - няма нищо, викам си: "Тука има нещо-о-о"
Иванчо казва на майка си:
- Мамо, дай сладолед.
- Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
- Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
- Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
- Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
- Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
- Ето аз се връщам от работа:
"Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето."