Четвъртък, 17 септември 2026
|
Първомай
27°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Каза наколко думи в църквата и се оказа женен. След време каза няколко думи на сън и се оказа разведен.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Животни
Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита: - Как си, Вълчо, почиваш ли си? - А, не, попаднах в един капан. - И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?
Животни
03.10.2017
3,337 прегледа
Следващ →
Още вицове
- Добре, че поне патриарха и няколко митрополита не са от ДС! - Не се радвай! Те вероятно са от КГБ!
В малките часове на деня, жена чува от спалнята как се прибира пияният й съпруг. Вратата на хола се отваря и изведнъж се чува трясък на разбити стъкла. - К`во направи, бе, алкохолик такъв!!? - Разбих аквариума. - Какво ти е направил аквариума, бе? - Да се научат тия тъпи риби да не лаят по мене....
Една жена си загубила очилата в тъмнината и стояла под една лампа. Един полицай минал и я попитал: - Какво търсите? - Загубих си очилата. - А къде паднаха? - Ей там. - А защо ги търсите под лампата? - Защото тук е по светло.
Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
- Татко, учителката ни каза, че живеем на този свят, за да помагаме на другите. - Да, разбира се! - А тогава за какво живеят другите?