Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоайето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка.
- Приемете моите дълбоки извиненя, - казва той, - но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите.
- Разбира се, че ви прощавам, - отвръща девойката с усмивка, - а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз съм в стая 613...