Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
В купе на влак пътуват млад евреин и равин. По едно време младият пита равина колко е часа, но равинът не отговаря. След половин час еврейчето пак пита равина за часа и той пак не отговаря. Когато слизат от влака равинът казва:
- Шест и половина.
- Но защо ми казвате чак сега, след като аз ви питах преди няколко часа? - пита еврейчето.
- Ами виж сега, мойто момче, ако ти бях казал когато ме попита, щяхме след това да завържем разговор, щях да те поканя в къщи и да те запозная с жена ми и дъщеря ми. Ти щеше да се влюбиш в дъщеря ми и след време да се ожените. А аз не искам дъщеря ми да се ожени за някой, който дори няма часовник!