Една мутра всеки божи месец карал възможно най-яките коли. То не било Ферарита, то не било МакЛаръни, то не било Поршета. И всичките тези коли му ги давал шефа му. Тъй ама в последния ден от месеца мутрата винаги ги чупел. Един път, втори път, трети път, шефа му вече пред фалит. Последния ден на месеца тоя път шефът решил да се качи при мутрата и да види, какво толкова прави. Качва се той късно вечерта. Мутрата тръгва по магистралата 100 после 130 140 170 200. Шефа почнал видимо да се притеснява за своето здраве, а като се сетил, че е последен ден от месеца бил готов да скочи от колата в движение. Карал си мутрата и по едно време в насрещното два фара на един камион тип ТИР. Мутрата се обърнал към шефа и казал:
- Шефе, шефе гледай ся как ше мина между тея два мотора.
Митничар проверява напращяла млада дама. Пъргавите му ръце стигнали до невероятните гърди на проверяваната. Той ги подхванал здраво, размесил ги и извъднъж дланите му застинали върху гърдите. Митничарят се вцепенил, очите му се оцъклили, а по врата му се стекла издайна капка пот.
- Какво правиш, бе, простак! Веднага да си махнеш ръцете оттам! - развикала се жената.
А митничарят с треперещ глас отвърнал:
- Да ги махна, ама не смея! Натиснах две копчета и сега ме е страх нещо да не гръмне!