Един бездомник стои зад заведението “Св. Георги и змея”. Излиза сервитьорка и той я моли за храна.
- Я, се махай от тука! - развикала се тя.
Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново:
- Извинете, госпожице, а може ли да говоря с Георги?
Единствените хора, които имат стойност на този свят, са необикновените. Защото обикновеният народ е като листата на дървото - живее и умира незабелязано.