Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Кума Лиса срешнала Лоса и му казала:
- Лосе, хайде да се напушиме!
- Лисо, вече не е модерно. Хайде да тичаме!
Лиса срещнала Вълчо, кoйто й казал:
- Лисо, хайде да се напушиме!
- Вълчо, вече не е модерно. Хайде да тичаме!
Тичали, тичали и срещнали Баба Меца. Тя им казала:
- Хайде да се напушиме!
- Абе, вече не е модерно!
- Кой ви каза това?
- Ами, Лоса.
- Ами, той като напуши не знае какво говори!