18 век: млад рицар в доспехи и с шпага гадае с маргаритка: "обича ме, не ме обича..."
19 век: млад джентълмен във фрак и с цилиндър гадае с маргаритка: "обича ме... струва ми се: ще ми пусне, няма да ми пусне..."
20 век: младеж в дънки гадае с маргаритка: "обича ме? на кой му пука... Ще ми пусне? Мноо ясно.... Ще ми стане, няма да ми стане..."
21 век: същество от неопределен вид гледа една маргаритка, емблемата на ICQ, и чете в монитора: "обичам те! искам те! хайде да се видим!" И гадае: "мъж - жена - активен - пасивен"
Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.