Вторник, 25 август 2026 | Първомай 21°
- Извинете, бихте ли ми казали колко е приемния бал тази година в УНСС? - 1200 лева.
Студентски 3,489 прегледа
Следващ →

Още вицове

Талес Милетски:Надеждата я има и този, у когото нищо не е останало. - Не ти стои добре костюма! - направи забележка тъщата на зетя си в деня на сватбата. - Следващия път ще е по-добре, мамо. - с достойнство отговорил той. В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух. - Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял! - Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш. - Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо. - Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш. Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му ебали мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита: - Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели? - Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко? Ако в ада има интернет, много хора няма и да забележат, че са умрели... Двама приятели си говорят за жените си и единия вика: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Реклама — Зона 3 (728x90)