Вицет — Първомай

Болен се обажда по телефона на личния си лекар и след кратък разговор се провиква: - Какво! Три седмици? Как така ще ме приемете след три седмици? Че аз дотогава може да съм умрял! Докторът: - Ще ви помоля да предадете на жена си, ако дотогава умрете да ми се обади да ви отмени часа при мен.

Лекари 03.10.2017 4,032 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Как мина разходката ви в зоопарка? - Чудесно аз си харесах една маймунка, а татко едно гълъбче. - Какво гълъбче? - Това, дето продаваше билетите на входа. Самотата е хубаво нещо. Ако има на кого да кажеш, че самотата е хубаво нещо... - Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет. - Но аз наистина не мога повече. - Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"! - Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край. - Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме. Прочутия шотландски лекар от XVIII век Джон Абернети бил известен със своята лаконична реч. Веднъж при него дошла жена със зачервена и силно подута ръка. Проведен бил следния диалог: - Изгорено? - Удар. - Компрес - бил компетентния отговор. На следния ден. - Добре? - Зле! - Още компрес. След два дни. - Добре? - Здрава. Колко? - Нищо - отговорил великодушно лекарят. Никога не бях виждал такава разумна пациентка! Две старици, целите в бръчки. Едната казва: - Вчера по телевизията даваха как живее Бриджит Бардо, и самата нея я показваха. Помниш ли, когато бяхме млади, как мечтаехме на нея да приличаме? - Аха. - Ами сбъдна ни се мечтата.