На самотен остров след корабокрушение попаднали двама мъже и една жена. Не след дълго време те започнали да правят това, което биха правили двама мъже и една жена на самотен остров. Правили го, правили го, но жената толкова много се засрамила, че умряла от срам. Така останали двама мъже на самотен остров и започнали да правят това, което биха правили двама мъже на самотен остров, предвид обстоятелствата. Правили го, правили го, но накрая и двамата толкова много се засрамили, че я погребали.
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
- Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
- Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
- Лес…
- йес, йес - отговорила гората.
- Какой цветок растьот в етава мароза?
- Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
- Лес…
- йес,йес…
- Что я буду есть в ету ночь темную?
- Ую, ую…