Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Вкарват нов в килията...
- Здравейте, кучета!
Всички го запукват с шутове и тупаници по главата...
- За какво!?
Обясняват му, че куче не е хубава дума, и не бива така да се говори...
- Ми така да бяхте казали, какво ми се нахвърлихте като говеда?...