Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Една жена казва на мъжа си: Разбрах, че дядо поп е излекувал всички пияници в селото и вече никой не пие, защо не отидеш и ти?Отива мъжът при дядо поп, той му казва да си свали гащите, опъва го и казва: Ха сега, ако пиеш, ще кажа на цялото село, че съм те...
Така човекът спрял да пие. Един ден отива на селския мегдан, гледа събрали се всички и пият, канят и него, а той казва, че не пие. Подканят го: Хайде, бе, дядо поп умря.