Поканили млад пианист (отличник, лауреат, дипломант и прочие) да запише концерт на Рахманинов за пиано. Отива той в студиото, ужасно развълнуван разбира се. Задушава се от притеснение. Посреща го стар и опитен звукооператор, които сигурно е правил записи на самия Рахманинова. Сипал му чайче, завел го в студиото при пианото, успокоил го по бащински. Влязъл в кабинката си и казал в слушалките на младежа:
- Изсвирете ми гамата фа-мажор, моля.
Пианистът я изсвирил.
- И си-минор, ако не ви затруднява.
Изсвирил и нея.
А старецът мълчи, тананика си нещо, движи плъзгачите, щрака с мишката нещо по монитора...
- Извинете, а кога да свиря концерта на Рахманинов?
- Ох! Ти още ли си тук? Отивай си, я после ще го наредя на компютъра.
Инспектират психиатрия. Проверяващият пита подготвен за изписване болен:
- Доволен ли сте от пребиваването тук?
- О, да! Много са добри! Положително и вас ще излекуват!
- Но аз съм министърът на здравеопазването!
- Не се притеснявайте, аз като влязох тук, бях президент на републиката!
- - - -- - - - - - -- - - - -- - - - - -
(Всяка прилика с действителни лица и събития е желателно търсена)