Чукам, влизам, отварям, гледам - то заключено. Обръщам се и какво да видя - трима седнали прави играят четворка белот, единия ми подава стол и ми казва:"Седни на земята". Гледам аз на прозореца едно бяло петно се чернее. Бъркам в единия джоб - няма нищо, бъркам в другия - няма нищо, викам си: "Тука има нещо-о-о"
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е!\" - помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.