Вторник, 25 август 2026
|
Първомай
21°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
За да скрият лицето си от мъжете, жените не винаги трябва да носят було. Късата пола е много по-ефективна.
Прочети още подобни вицове
06.01.2024
06.01.2023
04.06.2022
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
Най-после изкуственият интелект стигна нивото на човека: при попълване на електронни формуляри много хора не могат от първия път да докажат, че не са роботи.
Програмисти
03.10.2017
3,618 прегледа
Следващ →
Още вицове
В градския транспорт един пенсионер предлага на едно младо и хубаво момиче: - Искаш ли мойто момиче, да слезем на спирката и да отидем у нас? Момичето никаква реакция. Дядката пак попитал на следващата спирка, но този път й предложил 50 лв. Момичето му отказало. Така няколко пъти, докато възрастният човек не казал: - Добре, давам ти 1000 лв да дойдеш с мен у нас и да се любим! Момичето веднага подскочило и казало: - Ок бе, дядо, за 1000 лв съм навита да ме чукаш. Дядото се изправил и се извикал в автобуса: - Курви ли няма... НЕ.. ПАРИ няма!
- Чу ли? Официално Лили Иванова няма силикон! - Че какво има? Как се казва това преди силикона тогава?
Нищо не придава на семейните сцени такъв драматизъм, така както ежедневните репетиции.
Стоят един левскар, един цесекар и един негър пред родилния дом. По едно време излиза доктора и казва. - Честито, родиха ви се децата обаче ги объркахме, влезте ако обичате да си ги разпознаете. Левскаря веднага изтичал, грабнал негърчето и побягнал. Негъра: - Чакай бе, келеш, това е мойто дете. Левскаря: - По-добре негърче, отколкото чорбарче...
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.