Върви погребална процесия. Насреща й - пиян. Забелязва позната физиономия и се хвърля възторжено към него:
- Пешо! Колко време не сме се виждали! Пък сме съученици, пазбираш...Ела да му пийнем по тоя случай!
- Извинявай - казва опечаленият, - ама моментът не е подходящ - виждаш, жена ми почина...
- Ама ти си се оженил! Честито!
Късно през нощта се чука на вратата на сарафин. Сарафинът отваря и го нападат двама.
— Какво искате от мен?
— Сто килограма злато!
— А може ли да ви дам сто и пет?
— Може!
— Жено, злато мое, ставай, за теб са дошли!