Четвъртък, 17 септември 2026
|
Първомай
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Не винаги жънеме, това което сме посяли.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
По време на делото съдията разпитва шофьора: — Как стана така, че автобусът се блъсна? — Ами, не знам точно! Аз тогава продавах билети.
Професионални
03.10.2017
3,175 прегледа
Следващ →
Още вицове
Двама бързат за влака. Единият пита: - Колко време имаме? - Десет минути. - А по моя часовник са само пет. - Е, значи ти ще го изпуснеш.
Мутра кани колегите си на рожден ден на вилата. Яли, пили, а на сутринта мутрата се събужда на една ливада и вижда че му няма костюма Версаче, Ролекс-а и мобифона. Бързо привикал групата и започнали да издирват крадеца. Търсили, търсили и напипали един скитник, у когото намерили всичко. Притиснали го и той започнал да разказва: - Събуждам се аз сутринта на ливадата, дето си спя обикновенно и гледам - до мен един костюм. Аз си викам - "я хубаво нещо, трябва да го взема" и го взех. След това се обръщам и гледам един часовник. Не съм виждал часовник от пет години. Взех и него. После гледам телефонче с антенка. Направо не помня откога не съм виждал телефон. Взех и него. След това гледам един гол задник. Направо не мога да си спомня откога не съм виждал жена. Та взех, че... В този момент мутрата се обажда: - Стига, стига, пуснете го момчета. Костюмът не е мой, часовникът за първи път го виждам и телефонът не е моят...
Мери Ан Евънс:Нашите постъпки ни определят, както ние определяме нашите постъпки.
Из ученическо съчинение: "Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали."
Иванчо: - Тате, защо учителката ми каза, че ябълката не пада далеч от дървото? - Ах, ти хулиган! Да не си я щипнал по дупето?