Седи си едно момиче в градинката на университета и плаче. Минава от там студент и я пита:
- Какво е станало, защо плачеш? Да не са ти писали двойка?
- Не са.
- Тогава да не те е зарязал приятелят ти?
- Не, не.
- Да е починал някой от семейството ти?
- Не - продължава да плаче студентката.
Студента се ядосал и й викнал:
- Е, за чий х.й ревеш тогава?
- Ами, за чийто и да е...
Любовта е неубоздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога!