Попаднал папата в рая. Дошло време за обяд.
Бог:
- Е, какво, да хапнем, а?
- Добре, съгласил се папата.
Отворил Господ буркан с туршия и започнали да ядат. Папата гледа - долу в ада хората ядат черен хайвер, пържолки, пресни плодове.
На следващия ден Господ отново пита:
- Е, какво, ще хапнем ли?
- Ще похапнем.
Отваря Господ консерва домати и започват да ядат мълчаливо. Долу в ада хората пак нагъват всякакви вкусотии.
- Господи! - не се сдържа папата. - Защо ние тук отваряме консерви, а тия долу се скъсват да ядат все хубави неща?
- Ох, миличък... - въздъхва Господ. - Кой ще ти дойде тук да готви само за двама човека!?!
Човек лесно си създава приятели, без да е нужно всеки ден да бъде с тях. Когато се виждаме постоянно с едни и същи хора - те се превръщат в част от живота ни. А когато станат част от живота ни, започват да искат да го променят. И ако не сме такива, каквито те искат да бъдем, се сърдят. Защото всички смятат, че знаят как точно трябва да изживеем живота си.