Четвъртък, 17 септември 2026
|
Първомай
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Между пенсионерки: - Миче, била ли си в Париж през 1996? - Да, ама не през 1996, а през 1969 и не в Париж, а в Лондон...
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Политически
При минусови температури в Москва Юрий Лужков и Бойко Борисов играха футбол ---- Връща се Бойко Борисов от Москва и го питат на летище: - Как оценявяте посещението си в Москва? - Ама не четете ли новините - вкарах два гола...
Политически
03.10.2017
4,053 прегледа
Следващ →
Още вицове
Maцка седи на пейка пред НДК, идва някакъв отворен дядка, сяда до нея и я хваща за ц/иците. мацката: -К’во правиш бе простак? -Опитвам се да намеря радио Хоризонт. мацката на свой ред го хваща за х? я и казва: -Абе, ти с тая малка антена нищо няма да хванеш.
- Защо компютрите пищят, когато натиснеш много клавиши наведнъж? - За да събудят заспиващите върху клавиатурата програмисти!
Лято. Жега. Двама философи си говорят. Биричка, картофки. Единият: - Нали? Другият: - Дали Биричка картофки. Още 2 часа... и първият: - Надали!
Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва: - Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица! - Бъди спокойна, бабо! Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора: - Много ли има още до Попица? Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока. - Ето ти бабо, Попица. Слизай! - Ама аз не съм за Попица! - ??? - Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!
Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност. (из ученическо съчинение)