Събота, 29 август 2026 | Първомай Слънчево 32°

Разни

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Оценка 5 от 1 гласа
Вкарват един в затвора, и адвокакът му казва: - След някой ден ще те измъкна, а до тогава запомни, като те питат другите затворници за какво си да им кажеш, че си по член 114 алинея първа. Влязъл той, и веднага другите го питат за какво е, а той: - Член 114 алинея първа... Веднага се поотдръпнали от него, дали му най-доброто място, изпъляват му всички желания. След няколко дена, както му бил обещал адвоката го измъкнал. И попитал адвоката си: - А за какво е член 114? - "Изнасилване на едър рогат добитък със смъртен изход".
Оценка 0 от 0 гласа
Тече съдебно заседание. Разпитват обвиняемия. Той казва: - Връщам се от командировка, гледам - жена ми в леглото, прозореца отворен (а ние на първия етаж живеем), а по тротоара бяга някакъв мъж по гащи. Аз хванах нощното шкафче и го метнах по него! - Свидетелката, вие какво ще кажете? - Полегнах аз да си почина, беше ми задушно и отворих прозореца. Изведнъж нахлу мъжа ми и ни в клин ни в ръкав хвърли шкафчето през прозореца. - Потърпевшият, вие какво ще кажете? - Аз съм спортист. Бягам си около блока и изведнъж на главата ми пада нощно шкафче! - Така. А вие какво можете да кажете? - Аз всъщност нямам нищо общо. Седя си в нощното шкафче...
Оценка 0 от 0 гласа
Двама приятели докато пътували ги застигнала буря и останали да пренощуват в дома на богата вдовица. След 9 месеца единия от тях получил писмо от адвоката на вдовицата и ужасен позвънил на другия: - Помниш ли, че по време на похода ни пренощувахме в дома на една вдовица?... - Помня.... - Помниш ли как ти няколко пъти ходи в нейната стая и след това се хвали колко добре си я оправил? - Ами.... помня.... - Ти да не си използвал моето име? - Ъъъъ... да..., защо, да не би да е родила? - Не, но можеш да ме поздравиш! Вдовицата е умряла и ми е завещала цялото си състояние.
Оценка 5 от 1 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)