Елеонора Ненкова отива при доктор Николай и го пита: - Докторе, защо не мога да си родя детето? - Изяш една маса и ще го родиш. Елеонора изяла масата от хола, но бебето така и не се родило. Отишла отново при доктора и го пита: - Докторе, защо се ражда бебето? - Изяш един стол и ще се роди. Тя изяла цели три стола, но детето пак не се родило. Отишла пак при доктора: - Докторе, пак не се ражда! - Изяш една китара и гарантирам, че ще се роди. Изяла Елеонора китарата на мъжа си, но дете не излиза... Отишла отчаяна при диктора: - Докторе, пак не се ражда! Докторът пуснал скенера и какво да види: детето седнало на стола, сложило краката на масата, държи китарата и си пее: "Няма да изляза, на-на най-на... Тук ще си остана, на-на най-на!"

Един принц бил лудо влюбен в принцесата от съседното царство. Всеки ден той яздел с коня си до там и минавал пред двореца само и само да я види. Но принцесата не му обръщала никакво внимание. Така един ден той решил да боядисва в зелено по една част от коня си, за да и направи впечатление. Първо боядисал крака на коня в зелено, после главата и така, докато не го боядисал целия."Сега - помислил си той,- като мина през двореца и принцесата ме попита защо конят ми е зелен, аз ще и отговоря: К’во ти пука, нали те обичам!" И така на следващия ден тръгнал принцът към двореца на принцесата. Когато минавал под прозореца й, тя се показала и извикала: "Принце, обичам те!", той се обърнал и казал: "К’во ти пука, нали конят ми е зелен!"

Дейвид Копърфийлд изнася поредното си шоу. По някое време един зрител става и казва: - Дейвид, а мое ли аз да покажем един фокус? - Добре, покажете. - Само че ми требва твоата маса и твоата асистентка Клаудия, као доброволец. - Заповядайте. ... Зрителят слага Клаудия Шифър на масата по гръб, наглася я, вдига и краката и почва да я клати като гладен циганин зелена джанка. Дейвид Копърфийлд се възмущава: - Хей, това не е фокус! - Разбира се, че не е фокус! Тва е некво чудо направо!

Слиза Исус на земята и гледа някакъв дядка седи и реве на някаква скала. Отишъл Исус при него и го попитал: - Защо плачеш, дядо? - Загубих сина си и сега той много ми липсва... Исус се развълнувал от мъката на стареца... - Как изглеждаше сина ти? - Ами един такъв с пирони в ръцете и краката... - Татко! - креснал Исус. - Буратино! - зарадвал се стареца...

На кръстовище в огромен джип се врязва черна волга с тъмни стъка. От джипа излиза яка мутра с бухалка и започва да удря волгата по фаровете, по предния капак, страничните огледала и накря чупи предното стъкло. Стъклопо се разбива на малки парченца, а зад волана на волгата седи командващият на баретите. Мутрата застива и после казва: - Опаааааа, господин генерал, аз тука чукам, чукам, никой не ми отваря за да си платя за аварията.....

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!

Чък Норис в шести клас, по време на урока по сексуално възпитание видеото се развалило. Чък сграбчил учителката и показал на класа как се прави.

Двама борци отиват при шефа си, и му водят едно пингвинче: - Шефе, какво да го правим? - А бе, толкова работи са ми на главата - сметки, тука с един за два гаража трябва да се разправяме, а вие с пингвинче ще ме занимавате! - Шефе, ама не може така да го оставим пингвинчето. - Вижте, заведете го в зоологическата градина, там му е мястото. И ми се махайте от главата. След няколко часа борците пристигат пак с пингвинчето. Шефа им крещи: - Аз казах ли ви да ми се разкарате от главата с това пингвинче?! Не го ли заведохте в зоологическата градина? - Да, шефе, заведохме го! Много му хареса! Сега го водим на кино.