Четвъртък, 27 август 2026 | Първомай 21°
Първомай България Светът Спорт Обяви Видео eTV

Любими Герои

Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Веднъж се озовах лице в лице с един лъв. И сякаш това не бе достатъчно, та бях сам и без оръжие... - Божичко! И какво се случи? Какво направи? - Какво можех да направя? Първо се опитах да го погледна право в очите, но той продължи да се прокрадва към мен. Сетне реших да го хвана за опашката, но прецених, че е прекалено опасно. А той продължи да се промъква към мен. - И как се измъкна? - Ами обърнах му гръб и минах към следващата клетка.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)