Сряда, 2 септември 2026 | Първомай Разкъсана облачност 34°

Всички категории

Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен. - Кво става, Вълчо? - Ходи до онзи храст и сама ще разбереш. Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва: - Дааа, ти коя си? - Ами лисицата... - Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли? - Не.... Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста. Тича заекът при храста. - Кой си ти? - пита ламята. - Заекът. - Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли? - Има - може ли, да не дойда? - Може, за-драс-квамееееее...
Оценка 3.5 от 2 гласа
Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре... А селянина: - Не ща, не ща, не ми се яде...
Оценка 0 от 0 гласа