Едва когато нещо си отива, едва когато с нещо се простиш, разбираш колко много значи то за теб и започваш да тъжиш. И болката от страшната раздяла до болка гори в сърцето ти... И тогава ти разбираш, че за нещо си живял, за нещо с което се прости
Иванчо и Марийка били млади и мн се искали.Но бащата на Марийка я оженил в горната махала, а Иванчо останал да живее в долната.Не издържал И на нагона и отишъл при Марийка.Тя била на балкона и чистела нещо.
-Марийке айде дай да те изчукам.
-Не мога И, мъжа ми е в къщи.
И това се повтаряло всеки път.След 40 години Марийка видяла И пак под терасата да се разхожда.
-Иване хайде ела, моя го няма.
-Марийкеее и моя го няма вече миличка.Айде чаооо