Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 11°
Двама колеги се готвили да заминат командировка в Либия. Дошли им документите и те тръгнали на път. Единия обаче го спрели на границата и не го пуснали. Унил, той се върнал вкъщи и казал на жена си: - Докато колегата се върне от Либия, аз ще се крия и ще се правя, че съм в Либия, за да не се изложа, че не са ме пуснали на границата. Ако идват гости, на тавана съм! Жена му се съгласила и го прикривала пред съседите. След известно време тя му казала: - Съседката си купи обувки с пари на колегата от Либия. Съпругът отвърнал: - Купи си и ти. След няколко дена: - Съседката си купи кожухче с пари на колегата от Либия. Съпругът се замислил малко и отвърнал: - Купи си и ти. След още няколко дена: - Съседката си намери любовник. Съпругът се замислил много, преглътнал и казал: - Намери си и ти. Обаче като се върнем с колегата от Либия, такъв бой ще ядеш...
Семейни 8,607 прегледа
Следващ →

Още вицове

Иванчо изпраща Марийка за първи път. Спират пред входа и тя му казва: - Нашите ги няма! Що не се качиш на кафе? - Не е удобно. За първи път излизаме! Марийка си мисли: "Какъв джентълмен!!" Иванчо си мисли: "Що не си измих краката!!!" Публичен дом. Касиерът крещи на собственичката: - Цецке, не позволявай на мъжа от 7-ма стая да свърши, пробутал ни е фалшиви пари! Една нощ пиян съпруг се връща у дома заедно с още по-пиян негов приятел. Отваря вратата на спалнята и вижда непознат мъж в леглото при съпругата си. Приятелят му също ги вижда и се разбеснява. Съпругът обаче го скастря: - Тихо! Виждаш ли новото канапе и онази хубавата бутилка там? Внимавай да не го събудиш, че и двете са ми от него... Майката на Иванчо му дала бонбони. Той отишъл при Марийка и й се похвалил. Тя поискала да си вземе и бръкнала в джоба му и възкликнала: - Уйййй! Иванчо: - Уй та, бонбоните са от другата страна! Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!