Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Сутрин. Семеен разговор в кухнята:
- Ти вчера се напи като куче!
- Да, доста добре го усещам и си плащам в момента. Ще има ли скандал?
- Не, имаше снощи!
- Би ли ми припомнила?
- Е накратко, говорих ти за това, че може да се пие и с мярка!
- А аз?
- Ти си мълча, пуши, а след това каза "Скъпа, аз не съм женен за първи път, а по начина по който ми говориш, явно не е и за последен!"
- Хахаха, а ти какво ми отговори?
- Какво да ти отговоря? Просто си затворих плювалника!